Йордан Йовков - Цитати

Йордан Стефанов Йовков (1880 – 1937) е български писател, класик на българската литература. Избран е единодушно за член на Съюза на писателите от 1920 година. В тази категория има 17 цитата, подредени в 2 страници.

Ако добитъците знаяха да говорят, те щяха да бъдат като нас. И по-добри дори. Как мислиш ти, те всичко разбират, само език нямат. И то е тежкото: удариш го - мълчи, боли го нещо - мълчи, налегнат го да го колят - мълчи. То тяхната мъка край няма...
Йордан Йовков

Но усмивката на тая жена и погледът на очите и заседнаха дълбоко в душата му.
Йордан Йовков

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
Йордан Йовков

Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга - хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно, заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика.
Йордан Йовков

Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.
Йордан Йовков

Грешна беше тая жена, но беше хубава.
Йордан Йовков

Само децата и кучетата лесно познават добрия човек...
Йордан Йовков

Защо в таквоз хубаво време, когато човек, слава богу, е добре и е здрав, и му е леко, отведнъж, без да има защо, ще се свие сърцето му и ще му стане мъчно?
Йордан Йовков

Я слушай какво ще ти кажа: каквото ти е писано, то ще е. Каквото са ти орисали орисниците. Лоша ли си? Не си. Не си крала, не си убивала. Лоша си, че си хубава.
Йордан Йовков

Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона!
Йордан Йовков