Когато си спомних, че Стефан дойде за първи път за мен, не беше мъж с черна маска или луд човек, който ме блъскаше с трите мускетари, докато се опитваше да ме убеди, че съм му брат. Спомних си един океан, тъмен като вселена без звезди - черен от вина, отчаяние, ярост, насилие, омраза към себе си. Всичко, което можех да видя, беше ръката му, протегната от водата; останалата част от него беше погребана в течен ад, от който не можеше да избяга.
Роб Търман

Подобни

Мястото беше в Джърси... Нюарк. И въпреки че това правеше живота сам със себе си по-труден, то направи паркирането донякъде по-лесно/
Роб Търман

Сред нас има чудовища. Винаги е имало и винаги ще има. Знам това, откакто се помня, точно както винаги съм знаел, че съм такъв.
Роб Търман

Тя беше по-скоро мраморна статуя под каскада от лунна светлина, ухаеща на цветя и бръшлян – славата на плачещ гробищен ангел.
Роб Търман

Спомените - не можеш да им избягаш, но не можеш да им позволиш да те управляват.
Роб Търман

Мама каза, че винаги идва катастрофа. Нечий свят винаги отиваше към своя край. Не беше ваша грижа да променяте всеки край, а само тези, които ние можехме.
Роб Търман

Аз съм твой брат. Трябваше да бъда твой брат, преди някой от нас да се роди. Кармичен дълг. Изглежда, че съм бил Влад Цепеш или Чингис Хан в минал живот.
Роб Търман

...тя също беше казала повече от веднъж, че не съм и наполовина толкова умен, колкото си мислех. Като се има предвид какво мислех за себе си, това все още ме правеше адски умен.
Роб Търман

Когато животът ви поднесе лимони... Можете също така да ги набутате там, където слънцето не грее, защото със сигурност никога няма да видите лимонада.
Роб Търман

Не казвах, че мирише на домашно приготвени бисквитки или печен хляб. Не бях имал такъв дом – вероятно никой извън филм на Дисни не е имал.
Роб Търман

Аз открих фантазията си във филмите, а тя я намери в русалките, но и двамата знаехме, че имаш нужда от нещо. Колкото по-умен беше, толкова повече виждаше света такъв, какъвто беше, хората такива, каквито наистина са, тези обърнати отвътре навън хора, и ако това беше всичко, което виждаше... щеше да си на терапия 24/7. Трябваше да създадете своя собствена реалност, защото истинската версия можеше да ви накара да се съмнявате в човечеството.
Роб Търман