- Защо смърди толкова много? — възкликна пълничък човек на средна възраст. Разбира се, тя нямаше предвид себе си, тъй като по природа не беше егоист.
Рейумон Кьоно

Подобни

Историята никога не е била новина и новините никога не са били история.
Рейумон Кьоно

Понякога те гледам и имам чувството, че виждам през теб, сякаш дори вече не си там.
Рейумон Кьоно

Животът е нещо ужасно. Няма истинска радост, ако сами не искаме да я видим.
Рейумон Кьоно

Ти говориш, говориш и това е всичко, което можеш.
Рейумон Кьоно

- Съжалявам, вече съм в пубертета. - Спри. Айде без глупости. - И какво неприлично има тук? Това е животът. - Да, животът.
Рейумон Кьоно

... Така или иначе ще се окаже, че пунктуацията - несъмнено - нарушава абсолютно непрекъснатия поток на интересуващия ни поток, въпреки че изглежда сякаш е толкова необходима, колкото и стискането на праговете върху звучна струна.
Рейумон Кьоно

Интелектуалното лице на лейтенанта сякаш беше покрито с епидермална мъгла на някаква несмилаема мисъл.
Рейумон Кьоно

Беше толкова нелеп, че тя дори не се засмя.
Рейумон Кьоно

- Говори, говори, само за това те бива.
Рейумон Кьоно

- Точно. Горкият сър, бедният хер, това е той, вашият крал. Повтарям, това е задник. - Но щом кралят на Англия е задник, значи всичко е позволено!
Рейумон Кьоно