Усещам собственото си сърце да бие в гърдите ми, дробовете ми се напрягат, докато се опитвам да дишам след лудото ми бягане през болницата.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Подобни

Беше толкова отдавна, че понякога ми се струва, че разказвам не своя, а чужда, заучена история.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

- Стъпка по стъпка, - казва той, задържайки погледа ми. - Това е твоят шанс. И това е, което и двамата искаме. Не мислете какво сте загубили. Помислете колко трябва да спечелите. Живей, Стела.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Винаги намираш изход, ако наистина искаш.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Това е просто живот. Ще свърши, преди да се усетим.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Не мисли за това, какво си загубила. Помисли какво ще спечелиш.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Човешко докосване, имаме нужда от това докосване от този, когото обичаме почти толкова, колкото имаме нужда от въздух, за да дишаме. Никога не съм разбирал това, докато не можех да го имам. Това е моят живот с кистозна фиброза.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

- Чакай малко. Рожденият ти ден е след 2 дни? - Ами да - нямам подарък за теб - Какво ще кажеш за едно обещание? Просто да съм наоколо
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

- Нека позная, - прекъсва го непознатата. - Смяташ се за бунтар. Пренебрегвате правилата, за да докажете на себе си, че държите всичко под контрол. Не е ли? — Прав си — признавам аз и небрежно се облягам на стената. - Мислиш ли, че е сладко? аз се усмихвам.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Поглеждам отново Стела - клепачите й треперят, очите й ще се отворят. Искам да кажа. Искам да застана на вратата, до нея. Дори винаги да е на метър от нея. Дори на метър и половина. Но именно поради тази причина аз, с всичко, което е в мен, се обръщам и си тръгвам.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис