Да напишеш книга е като да разкажеш на непознати своите тайни.
Меган Шепърд

Подобни

Сърцето ми леко се сви. Бяха в стаята ми, но се почувствах като натрапник.
Меган Шепърд

Тонът в гласа на Монтгомъри ме накара да разбъркам водата по-бързо, осъзнавайки червеното, пълзящо по врата ми. Луси щеше да каже нещо скромно. Тя вярваше, че начинът да задържиш интереса на един мъж е да го накараш да ревнува, но Монтгомъри не беше мой отначало и той нямаше основателна причина да ревнува от полумъртъв жертва, сребърни копчета или не.
Меган Шепърд

- Човешката ръка - каза той с този спокоен глас, който използваше за лекции, - е това, което най-много ни отделя от животните, знаеш ли това?
Меган Шепърд

Стомахът ми се стегна. Господи, това ли правеха нормалните момичета? Преструвайте се на слабост?
Меган Шепърд

Любопитството потръпна по гръбнака ми.
Меган Шепърд

- Това е експеримент - казах аз. - Трябва да оцените това като човек на науката.
Меган Шепърд

Той си тръгна бавно, сякаш трябваше да се отдръпне, преди да направи нещо нередно. Все по-голяма част от мен искаше той да е останал.
Меган Шепърд

Какво знаеше тя за Шварцвалд? Само това, което бе успяла да почерпи от картите в библиотеката и от приказките на Люк: замъци, скрити в долините. Дървета високи като градски сгради. Вълци, елени и мечки. Луди принцове, които се удавиха в езера. Нито една от книгите на Мада Витора не описва древна академия дълбоко в гората, място, където винаги вали сняг, където момичетата искаха магия достатъчно силно, за да умрат за нея.
Меган Шепърд

Това раздразни Анук - те никога не трябва да бъдат нищо друго освен себе си.
Меган Шепърд

Усещах как кръвта нахлува към бузите ми. Монтгомъри беше получил цветята. Някъде вчера той бе набрал диви цветя, както правеше преди, когато посещавахме братовчеди в провинцията.
Меган Шепърд