Мембраните, които ни отделят от лудостта, от падането, чудовищата, са толкова тънки. Само хартиени стени.
Йон Айвиде Линдквист

Подобни

Мислите му отказват да растат, защото нямат къде да се хванат корени.
Йон Айвиде Линдквист

По-добре разхвърлян дом, отколкото чист ад.
Йон Айвиде Линдквист

Ревност дебел бял червей се размърда в гърдите му, бавно се извиваше, чиста като девица, и ясна като дете.
Йон Айвиде Линдквист

Така и трябва. Приемете бремето си с радост. Така и трябва да се живее.
Йон Айвиде Линдквист

Тереза разбра, че не може да нарича себе си здрава в общоприетото значение, но тя беше здрава в своето особено разбиране, а това беше главното.
Йон Айвиде Линдквист

Щастието съществува някъде и някога.
Йон Айвиде Линдквист

Степента на удовлетворение и облекчение намаляваше всеки път, когато отваряше нова рана, всеки път, когато пиеше по една глътка от собствената си бързо разреждаща се кръв. Към сутринта тя беше хленчеща маса от въздържание и мъка. Измъчена, защото знаеше какво трябва да се направи, за да живее.
Йон Айвиде Линдквист

Този път той извика малко по-силно и сърцето му започна да бие малко по-бързо. Беше глупаво, разбира се. Нямаше шанс тя да се изгуби тук.
Йон Айвиде Линдквист

Ами ако невъзможното започна да се случва сега?
Йон Айвиде Линдквист

Колкото по-близо допуснеш до теб човек, толкова по-болно ще те нарани.
Йон Айвиде Линдквист