Цикадите, сякаш бяха свързани към една и съща верига, внезапно изпълниха градината със силен взрив от празнуване.
Питър Кери

1

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Австралийският дух не е нещо, без което бих искал да бъда - и не бих могъл да бъда без. Това не е избор.
Питър Кери

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Това, което се нарича лакомия при един мъж, е здравословен апетит у някой друг.
Питър Кери

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

И аз извиках името й, но вятърът го вдигна и го хвърли обратно в гърлото ми.
Питър Кери

1

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Джоел беше само на двадесет и шест, но в него имаше усещането за нещо презряло и засечено. Не беше висок и не беше точно дебел. Но веднъж забелязах, веднага, тези големи червени устни, които витаеха върху онази балансираща точка, където чувствеността се превръща в алчност. Месестото му лице беше малко прекалено гладко и кожата блестеше като подозрителна ябълка, която беше намазана с восък, за да му придаде допълнителна привлекателност за продажби.
Питър Кери

1

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Много е нощта, в която седях край бумтящата река, дъждът никога не спираше дънерите им, така зелени бълбукащи и плюещи пламтящи в ярост, които дъждът не може да спре.
Питър Кери

3

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Вярно е: едно от нещата, които винаги съм мислил за американското общество, е, че никога не получавате естествена политизация на класовото съзнание, каквато бихте получили в Обединеното кралство или дори в Австралия.
Питър Кери

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Мислех, че ще бъда органичен химик. Отидох в университета и когато не можех да разбера лекциите по химия, реших, че ще бъда зоолог, защото зоолозите изглеждаха като хора, които обичат живота.
Питър Кери

1

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Той ме удари отново, но можех да издържа много по-лошо и да не се предам, защото израснах върху историите за ирландците, които бяха измъчвани, но не искаха да се върнат у дома като предатели.
Питър Кери

1

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Чарлз обичаше гласа й. Беше толкова мек и замъглен, като пастели. Изтръпваше врата му само да я слуша. Даваше му същото вкусно чувство, което имаше, докато висеше на ръба на съня и това чувство - досега - беше най-приятното чувство в живота му. Това беше гласът, който оцвети всичко, което сега си мислеше за нея. Беше срамежливо, колебливо и музикално. Понякога не успяваше да чуе думите, които казваше, но не говореше за глухотата си.
Питър Кери

5

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Не разделям книгите си на исторически романи и останалите. За мен всички те са измислени светове и и двата вида се пораждат от любопитство, някакво разследване на миналото.
Питър Кери

0

Споделяне

Добавено преди 13 месеца