Той изсумтя при това и се намръщи още по-зле, сякаш беше обвиняем, който слуша присъдата в Хага, и потръпна като кисело куче, когато влезе в къща - което винаги е означавало само едно на Балканите - тази ракия е добра и силна.
Миленко Йергович

Подобни

Изстрелите звучаха тихо и близко, сякаш си спомняха, че не всички спяха тази нощ, все още имаше хора с лудост, тъга и притеснения в главите.
Миленко Йергович

...защото наказанието Божие винаги е по-лошо от греха и страданието се променя така, че да не бъде по-лесно за грешника, ако свикне. Преди да свикне с едно страдание, той винаги ще се сблъсква с ново.
Миленко Йергович

...може да причини нещастие, ако се приберете веднага от гробището. Смъртта трябва да бъде оставена някъде по пътя, за предпочитане в механа, където тя, опиянена от алкохол, ще се разпространи на някой друг и ще остави семейството само в траур за известно време.
Миленко Йергович

Баща ми в лекарската престилка не беше същият баща без нея. Един обикновен татко лъжеше, не изпълняваше обещанията си и често беше слаб и нещастен. Приличаше на някой, който утре може да бъде блъснат от кола на пешеходна пътека или чиния супа да се разлее в скута му. Този татко, татко доктор, беше Бог, Утехата и Джеймс Бонд.
Миленко Йергович

Впрочем докато наоколо ти падат мини и край теб гинат на всяка крачка, докато умират близките ти, някак си по-често и по-силно, отколкото в най-дълбокия мир, усещаш еуфорията на щастието. Съзнаваш, че все още си жив и това усещане те опиянява. Никога в живота си не съм се смял така, както през шестнадесетте месеца, които прекарах в обсадено Сараево.
Миленко Йергович

Пълен чувал с човешка плът, която живее от носталгията си по други неща, които се забравят, докато не се изправи лице в лице с това, което наистина има значение, в който момент потръпва като двигател, преди да спре.
Миленко Йергович

Отне три години, за да станете канадски гражданин. Според местните власти това е достатъчно време човек да забрави всички причини, които го дърпат у дома и да приеме, че къщата вече не съществува или поне не съществува там, където сте роден.
Миленко Йергович

През това време мама стана истинска, зряла майка и сега вече аз съм нейният син.
Миленко Йергович

В тази история нямаше тъга; просто се чудя колко малко му трябва на един човек, за да се сбогува със света, само един поглед и колко много вижда за последен път в живота си всеки ден, без да осъзнава, да не мисли, и прошката е извън ума му.
Миленко Йергович

Семейство Юришич плакаха през цялата нощ преди заминаването. Дядото, бабата, дъщерята и внукът. Щом погледна небоядисания таван и се сети за кутиите с латекс, които вече втора година стояха вдигнати горе, старият се разплака. Докато прибираше в шкафа току-що измитото джезве, старата си помисли, че никога повече няма да го вземе в ръце и също се разхълца. Дъщерята току повтаряше, че все пак животът е най-важен и не спираше да ридае, може би над собственото си твърдение. Внукът плачеше, защото всички плачеха и защото такъв беше станал обичаят. Конвоят вече седем пъти отлагаше заминаването и вече седем пъти семейство Юришич посрещаше последното утро и се прощаваше с дома си.
Миленко Йергович