 0
|
 Споделяне
|
Добавено |
Простите неща се връщат при нас. Те почиват за момент до гръдните ни кошове, след което внезапно посягат и извиват сърцата ни една стъпка назад.
Колъм Маккан
Подобни
Дълго време те бяха едно и също нещо за мен, справедливост и отмъщение.
Колъм Маккан
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Бях сурово, тихо дете и Бог вече ми беше скучен.
Колъм Маккан
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Толкова голяма част от времето й прекарва така: да мечтае какво да каже и никога да не ги изрича.
Колъм Маккан
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Веднъж се изпълнихме един друг с желание, а не със спомен.
Колъм Маккан
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Това, което Кориган искаше, беше напълно правдоподобен Бог, който можете да намерите в мръсотията на ежедневието. Утехата, която получи от тежката, студена истина – мръсотията, войната, бедността – беше, че животът може да е способен на малки хубости.
Колъм Маккан
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Има такива от нас, които все още не са разказали историите си или отказват да ги разкажат и така се превръщаме в тях: крием се в паметта, докато вече не можем да издържим на черупката или шока – може би трябва да го разкажа преди да бъде забравено или да стане като всичко друго, нещо друго.
Колъм Маккан
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
...не е вярно, че имаме само един живот за живеене. Ако живеем в литературата, можем да имаме толкова животи, колкото искаме.
Колъм Маккан
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
С всички уважения към рая, тук ми харесва.
Колъм Маккан
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато седнах до тях, мълчанието им беше изпълнено с нежност. Трябва да се възхищаваме на света, че не свършва с нас.
Колъм Маккан
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...беше необходимо да обичаш тишината, но преди да можеш да обичаш тишината, трябваше да имаш шум.
Колъм Маккан
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |