Очите са невидими ръце, които галят, опипват, докосват, чувстват.
Йон Калман Стефансон

Подобни

...той не знае къде отиват, дано да е далеч от тази буря. И далеч от тази самота, наречена живот.
Йон Калман Стефансон

Никога не подценявайте човечеството, има изключително малко, което то не може да съсипе.
Йон Калман Стефансон

За да заблудя света, аз се обличам стилно всеки път, когато излизам. Осветявам усмивката си. Поправям малко тъгата си и след това си слагам слънчевите очила, така че никой да не забележи отсъствието ти дълбоко в очите ми.
Йон Калман Стефансон

Къде е справедливостта в този тъжен, този мръсен живот? Да имаш най-красивите очи на света, красиви като морето, но после минават трийсет години и те изгубват красотата си; прекалено големи са и те следят обвинително, и ако се вгледаш в тях, не виждаш нищо, освен умора и разочарование.
Йон Калман Стефансон

Каква майка е тази, която се чувства тъжна със здрави деца наоколо?
Йон Калман Стефансон

Запомнете с мен, че на човек трябва да се осигурят две неща, за да се държи достатъчно здраво на краката си, да ходи с високо вдигната глава, да поддържа блясъка на погледа си, енергичността на сърцето, музиката на кръвта - силен гръб и сълзи.
Йон Калман Стефансон

Човек трябва да е мъртъв, за да не мисли за смъртта.
Йон Калман Стефансон

Океанът е от една страна, стръмни, високи до небето планини от другата страна; ето това е сцената на цялата ни история. Управници, търговци може и да се разпореждат с бедняшкото ни битие, но планините и океанът властват над живота, те са съдбата – или така си мислим понякога; сигурно така би се чувствал и ти, ако се будеше и заспиваше десетилетия наред под същите планини, ако плаваш в нашите малки лодки и гърдите ти се издигаха и отпускаха в такт с диханието на морето. Едва ли има нещо по-прекрасно от океана в хубави дни или безоблачни нощи, когато морето сънува и лунната светлина е неговите сънища. Но океанът губи цялата си красота и ние го намразваме повече от всичко друго, когато вълните се надигнат на десет метра над лодката, когато се разбият в нея и ни погълнат като нищожни палета – дори да махаме с ръце, да призоваваме Бога и Исуса Христа, морето ни поглъща като нищожни палета. И тогава всички са равни.
Йон Калман Стефансон

Някои от мъртвите са живи в сънищата и затова събуждането може да носи болка. Той отваря очи в тъмнината и дълго се оглежда, преди да разграничи реалност и сън, живот и смърт; остава да лежи в леглото разтреперен, като ранено животно; заспива отново, потъва като камък в морето от сънища. Понякога сънят е тъй блажèн - в него си невредим, светът не те достига. Сънуваш захарни бонбони и слънце.
Йон Калман Стефансон

Бард има гъста кафеникава брада, редовно я подстригва; той е адски красив, понякога Андреа го поглежда, просто така, както гледаме хубава картина, светлината над морето.
Йон Калман Стефансон