И идва момента в който си даваш сметка, че нещата се случват само веднъж. И колкото и да се опитваш никога няма да чувстваш същото, никога няма да имаш усещането, че си три метра над небето.
"Три метра над небето"

Подобни

Винаги се появява момент, в който пътят се раздвоява. Всеки поема в различна посока, мислейки, че в крайна сметка пътищата им ще се съберат... А от твоя път другият човек всеки път ти изглежда все по-малък. "Няма нищо, създадени сме един за друг... Накрая той ще е там"... Но накрая се случва само едно-идва зимата. И изведнъж си даваш сметка, че всичко е приключило... Наистина! И точно тогава се опитваш да си спомниш в кой момент е започнало всичко... И откриваш, че всичко е започнало много по-рано, отколкото си си мислел. Много по-рано... И е точно тогава, точно в този момент, в който си даваш сметка, че нещата се случват само веднъж. И колкото и да се опитваш, никога вече няма да чувстваш същото. Никога вече няма да имаш усещането, че си на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО!
"Три метра над небето"

В живота на всеки се появява такъв човек, след който се променяш завинаги... И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него, е било безгранично щастие или безумна болка. Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете!
"Три метра над небето"

- Сивото, защитният цвят... На мишките и на плъховете, които се промъкват навсякъде и са непобедими. Не си ли се замисляла за тях?
- Не - отвърна тя.
- А за ония с яркия цвят, които се набиват в очи и се забелязват от всички? И се набелязват от всички? За да ги премахнат от пътя си? Защото доказват сивотата си...
Весела Люцканова

Пълновластието прави явни дълбоко скритите пороци.
Плутарх

Оплютият политик не брани честта си, а властта си.
Венцеслав Константинов

Голямата подготвеност отнема нещо от способността да раждаш нови неща.
Венцеслав Константинов

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тая молитва е мощна, тя върши чудеса.
Петър Дънов

Защото истинските стени са онези, между човеците. Онези, които те сами издигат в сърцата си. Оградите, които растат вътре в нас, напоявани с болката ни, с амбицията ни, с предразсъдъците, мечтите и илюзиите.
Но в миговете, в онези, в които си позволяваме да живеем, да сме себе си, те рухват ненужни...
Стените, в които всеки сам избира да вярва или не. Онези стени, които накрая очертават световете ни!
Людмила Филипова

Българинът е муха със самочувствието на аероплан.
Димитър Подвързачов

Разумът е конник, когото лесно можеш да събориш от коня.
Джонатан Суифт