Понякога животът се заема със задачата да обърне с главата надолу всичко - дори проблемите, които си мислим, че имаме.
Хорхе Букай

Подобни

Притча за Тъгата и Яростта

В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…

Имало някога… едно чудно езеро.

В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…

До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.

Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.

Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…

Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…

И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.

На брега установила, че дрехите й ги няма.

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.

Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.

Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай

Трябва да се научим да извървяваме този отрязък от пътя, в който някои неща остават назад, трябва да се научим да лекуваме раните, които получаваме, когато нещо се променя, когато другите си тръгват, когато ситуацията приключва, когато вече не притежаваме онова което сме имали или вярвали, че имаме.
Хорхе Букай

Всеки да следва собствената си съдба, да избере посоката си, да открие кладенците си, да полее цветята си и ако осъзнае, че е сгрешил пътя, да се върне обратно и да съгради отново дома си. Не се страхувайте да започнете отново.
Хорхе Букай

Интересен е не самият проблем, интересен е шансът да бъде решен и интересен е резултатът, който може да донесе неговото решение.
Хорхе Букай

В най-трудните ситуации и в моментите, в които си мислиш, че си изгубил посоката, именно увереността в крайния резултат може да ти възвърне силата, за да продължиш напред. Да мечтаеш, да цениш извървения път и да продължиш да се бориш за това, в което вярваш.
Хорхе Букай

Животът е като парти - каниш много хора. Някои си отиват, някои остават, други пък изобщо не се появяват, но в края, след купона - има някой, който остава и ти помага да оправиш всичко. И в много от случаите - това е именно този, който не си поканил...
Хорхе Букай

Единствената грешка почти винаги е, че смятаме нашата гледна точка за единствено вярна. За глухия всички, които танцуват, са луди.
Хорхе Букай

Най-невероятното е, че има хора за всичко. Има мъже за закръглените, за аскетичните, за енергичните, за глупавите, за разточителните, за пестеливите, за кокетните, за чувствените и - с малко късмет - дори за умните жени.
Хорхе Букай

Не трябва да се страхуваме от разстоянията. И отдалеч можеш да обичаш, и от близо можеш да се разделиш.
Хорхе Букай

Вината е намордник, който е по мярка само на онези, които не хапят.
Хорхе Букай