Този, когото трябва да срещнем... Този, който ще промени живота ни - ще го разпознаем от първия момент! Защото ще можем да усещаме душата му, дори и без да знаем нищо за него...
Радослав Гизгинджиев

Подобни

- Вярваш ли в приятелството?
- Не, защото повечето с които се обграждаме предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
- Това означава ли, че не би се доверил повече на никой?
- Разбира се, че бих се доверил.
- На кого би се доверил, ако не на приятел?
- Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се на теб.
- Може ли да се нарека твой приятел?
- Достатъчно ми е, че искаш да ме виждаш щастлив. Какво значение има какъв съм ти? Разбрах, че тези хора са по-важни за мен от онези, които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и същи, най-вече в нашите слабости...
Радослав Гизгинджиев

Тогава разбрах, че когато най-много боли, хората мълчат.
Радослав Гизгинджиев

Често си мисля, че другите не могат да ме видят. Гледат ме, но не ме виждат. Прегръщат ме, но не ме докосват. Плачат, но нямат сълзи. Говорят, но не казват нищо. Чувстват, но не могат да съчувстват. Съжаляват, но не го осмислят. Правят секс, но остават самотни. Харчат, но са бедни. Танцуват, но не усещат земята под стъпалата си. Дават, но за да получат. Обичат, за да ги обичат тях. Правят любов, за да се размножават. Молят се, но не вярват. Желаят, но не правят нищо.
Радослав Гизгинджиев

Никой не заслужава да вярва, че няма любов!
Радослав Гизгинджиев

Не се страхувам от самотата... По-страшни са хората, които могат да ти я причинят с присъствието си.
Радослав Гизгинджиев

...Когато вървим по улици, пълни с хора, никога не се замисляме колко сме свързани помежду си. Никога не се замисляме, че може да подминаваме човек, когото с години сме търсили. Парадоксалното е, че понякога се случва точно така...
Радослав Гизгинджиев

Всяка раздяла прилича на смърт - усещането е същото... Майка ми ме излъга. Един човек не може да бъде щастлив, само защото е здрав. Тя беше здрава цял живот, но душата и беше счупена...
Радослав Гизгинджиев

И любовта може би остана извън себе си. И се разпиля сред стотици очи, в които вече нямам сили да се припозная. Вярвам ли? Не.
Радослав Гизгинджиев

Здравей, Непознат! Който и да си ти трябва да ти кажа, че не винаги животът е честен; той ни разделя; изпитва ни; може да отнеме най-скъпите ни неща. Но любовта ти, която си дал; любовта, с която някой те е обсипал... Никой не може да ти я отнеме.
Радослав Гизгинджиев

Тя имаше нужда да бъде прегърната. Блясъкът в очите и гаснеше с всеки изминал час. Нейното търсене бе стигнало предела. Изпитваше жажда, която да спаси душата и!
Радослав Гизгинджиев