Често си мисля, че другите не могат да ме видят. Гледат ме, но не ме виждат. Прегръщат ме, но не ме докосват. Плачат, но нямат сълзи. Говорят, но не казват нищо. Чувстват, но не могат да съчувстват. Съжаляват, но не го осмислят. Правят секс, но остават самотни. Харчат, но са бедни. Танцуват, но не усещат земята под стъпалата си. Дават, но за да получат. Обичат, за да ги обичат тях. Правят любов, за да се размножават. Молят се, но не вярват. Желаят, но не правят нищо.
Радослав Гизгинджиев

Подобни

Никой не заслужава да вярва, че няма любов!
Радослав Гизгинджиев

Не се страхувам от самотата... По-страшни са хората, които могат да ти я причинят с присъствието си.
Радослав Гизгинджиев

...Когато вървим по улици, пълни с хора, никога не се замисляме колко сме свързани помежду си. Никога не се замисляме, че може да подминаваме човек, когото с години сме търсили. Парадоксалното е, че понякога се случва точно така...
Радослав Гизгинджиев

Всяка раздяла прилича на смърт - усещането е същото... Майка ми ме излъга. Един човек не може да бъде щастлив, само защото е здрав. Тя беше здрава цял живот, но душата и беше счупена...
Радослав Гизгинджиев

И любовта може би остана извън себе си. И се разпиля сред стотици очи, в които вече нямам сили да се припозная. Вярвам ли? Не.
Радослав Гизгинджиев

Здравей, Непознат! Който и да си ти трябва да ти кажа, че не винаги животът е честен; той ни разделя; изпитва ни; може да отнеме най-скъпите ни неща. Но любовта ти, която си дал; любовта, с която някой те е обсипал... Никой не може да ти я отнеме.
Радослав Гизгинджиев

Тя имаше нужда да бъде прегърната. Блясъкът в очите и гаснеше с всеки изминал час. Нейното търсене бе стигнало предела. Изпитваше жажда, която да спаси душата и!
Радослав Гизгинджиев

Има такива дни, в които, ако си небе - ще завалиш, за да удавиш всичко в себе си.
Радослав Гизгинджиев

С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Джон Стайнбек

Пазете се от тиранията на слабите. Те просто ви изсушават. Винаги се оплакват. Питам ги "Как сте?" Те отговарят "Ах..." и започват да мрънкат и да се опитват да изсмучат силите ти. Познавам много такива хора, но не мога да си губя времето с тях.
Антъни Хопкинс