- Претърпях справедлив дял от инциденти, - отговори Гилбърт. - Знам как се справям със счупените неща.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Подобни

Магьосницата не изглеждаше много величествена, но всъщност беше известна като много могъща магьосница.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Отворените шкафове бяха пълни с исторически свитъци. И книгите тук очевидно бяха невидими.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Олдуин не искаше да вярва на ушите си - и съдейки по изражението на лицето на Калстаф, старият магьосник.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Разбира се, Олдуин не се страхуваше от дракона. Той само гледаше Далтън и видя, че крилото на Скайлар трепери - сойката създаде илюзия. Всеки път ставаше по-убедителна.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Навсякъде, където и да погледнете, на Олдуин се разкриваха все по-големи постижения на животните. Паяци строят замък. Мишката, която убива дракона. Гордост на котка, телекинеза, движеща гранитния стълб през равнината. И всичко това - без помощта на хората! Олдуин седеше и се чудеше какво е това.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Вратата не е врата, когато е открехната.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Котката измисли какво да прави без обяснение. Той присви очи и се загледа в сенника. Миг - и тъканта откъсна счупената метална опора и се сви в стегнат възел около хищниците. започна да се напуква и да се разпада.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

- Страхувам се, че компонентите ви са били твърде слаби, за да удържат заклинанието, - каза Фейнман.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Сега, когато Олдуин знаеше откъде е Гилбърт, той започна да разбира по-добре новия си приятел. И в същото време котката неохотно се замисли колко малко все още знае за Скайлар.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

Котаракът се втурна презглава зад ъгъла, до първия прозорец, който привлече вниманието му, и скочи в непознатото.
Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън