 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Йон Калман Стефансон - Цитати
В тази категория има 138 цитата, подредени в 14 страници.
Сега малко следи предизвикват светлина в нас. Ние сме много по-близо до тъмнината, ние сме почти само тъмнина, всичко, което ни остава, са спомените, а също и надеждата, която все още е избледняла, която продължава да избледнява и скоро ще прилича на угаснала звезда., Камък от мрачна скала. Все пак знаем няколко малки неща за живота и няколко малки неща за смъртта: изминахме целия този път, за да ви зарадваме и да разбулим съдбата.
Йон Калман Стефансон
Сладките неща често ни оставят тъжни накрая.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Едни са светли, други тъмни; април например е светла дума. Дните растат, тяхната светлина се забива като острие в тъмнината. Една сутрин се събуждаме и откриваме, че е дошъл дъждосвирецът; слънцето се е спуснало, тревата изниква изпод снега и става зелена, а върху нея се нареждат лодките; които са почивали дълга зима на брега и са сънували морето. Думата април е съчетание от светлина, птича песен и очакване. Април е най-лъчезарният месец.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Неизреченото се промъква по-лесно в душите ни и отнема само момент, за да ни убеди, докато е по-лесно да опровергаем казаното и написаното и да го заглушим. Можете да заглушите думите, но не и предчувствията.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът расте от думи, смъртта пребъдва в тишина. За това ние трябва да продължим да пишем, да разказваме, да роптаем стихове от стихове и проклинания и по този начин да държим смъртта настрана за известно време.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
... тази земна площ, която Бог създаде в крайна сметка в последния момент, след като свърши всичко останало, изчерпа всички най-добри идеи, земя, създадена в момент на умора и без вдъхновение.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Бард въздиша, хвърля поглед наляво, взира се в открития океан, дълбок и тъмен, но не мисли изобщо за края на света и вечния мраз, а за една тъмна дълга коса, разпиляна пред лицето – спомен от началото на януари, когато най-прекрасната ръка на света я отмести; тя се казва Сигрид, нещо потрепва в Бард, когато произнася името наум. Момчето следва погледа на своя приятел и също въздиша. Иска да постигне нещо в този живот – да научи език, да види света, да прочете хиляда книги; иска да се добере до същността, каквато и да е тя; иска да открие дали въобще има някаква същност – но понякога мисленето и четенето е непосилно, ако човек е изнурен от тежко гребане, прогизнал и премръзнал след дванайсет часа в открито море, тогава мислите така натежават, че човек едва ги повдига, тогава същността е далеч.
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато човекът изрече първата си дума, той стана нишката, която вечно трепери между злото и доброто, рая и ада.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Внимавай да не те погълне морето, моли тя. Мъжът се засмива, удря по ботушите и казва: да не си загубила ума си, жено, няма как да се удавя с тези американски ботуши!
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Борбата за живот и мечти не вървят заедно, поезията и солената риба са непримирими и никой не яде собствените си мечти.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |