Иван Вазов - Цитати

Иван Минчов Вазов (9 юли 1850 - 22 септември 1921) е български поет, писател и драматург, наричан често "патриарх на българската литература". В тази категория има 17 цитата, подредени в 2 страници.

О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!...
Иван Вазов

Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях...
Иван Вазов

На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустушения...
Иван Вазов

Въпреки обичая на повечето бащи по онова време - додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите - Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват. "Нека да добиват господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето." Анко Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно.
Иван Вазов

Коледа
Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се боже чедо.
Кравай скача от полица
ври в котлето кървавица.
Запей, бабо, като лани,
весело на нас да стане:
ой, Коледо, мой, Коледо,
роди ми се боже чедо!
Иван Вазов

Нова година
Вчера настъпи нова година.
Сухо и ледно срещнах я аз:
както и тая, дето замина,
нищо не носи ново за нас.
Нищо тя ново за нас не носи
на свойто черно, младо крило,
ни ответ ясен на зли въпроси,
ни лек врачовен на старо зло.
Кривди жестоки пак вред царуват,
голото зъзне, гладното мре,
вражди, омрази света вълнуват -
простата дата не ще ги спре.
Вражди, омрази!... Чувам им екът!
Той предвещава беди и смрът;
мильони саби зловещо звекат
с кръв да залеят сега светът!
А човек щастье се ожидава
с здравици, с песни, с възторг голям.
А речта Мир вам! пуст звук остава
от деветнайсет века насам.
Иван Вазов

Видях два прегърнати бука в гората, прегърнати нежно, кат либета в жар; от корен до върха обвили се двата - столетия пият любовний нектар.
Иван Вазов

Нито жена, нито злато, нито сребро не правят човека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? ...Свободата. ...Па друго не ти трябва...
Иван Вазов

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!
Дай на мама, дай на татя
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!
Иван Вазов

Поклон на теб, природо, създание необятно, на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно...
Иван Вазов