Но как можеше Марни да изчезне, без дори да каже и дума? Ана знаеше, че за това никога няма да й прости. И в живота си той вече няма да може да вярва на никого. Нито една жива душа!
Джоан Г. Робинсън

Подобни

...тя вярваше, че добра порция вкусна храна е първото лекарство за всички житейски проблеми.
Джоан Г. Робинсън

Всъщност най-много обичам да не правя нищо.
Джоан Г. Робинсън

Всичко се променя - а ние дори не забелязваме.
Джоан Г. Робинсън

Лесно е да упреквате другите за малодушие.
Джоан Г. Робинсън

Ана изплака и постепенно я обхвана странна тъга, ярка и дори приятна. Това е тъгата, която изпитваме, когато свърши нещо много добро: изобщо не е скръб от внезапна и неотменима загуба.
Джоан Г. Робинсън

Това момиче не беше като всички останали. Усетих в нея... някаква магия или нещо такова.
Джоан Г. Робинсън

Исках коте, такова пухкаво малко нещо, което да държа на колене.
Джоан Г. Робинсън

Каква е разликата колко хора са наоколо, независимо дали сте самотник или живеете в голямо семейство! ... всичко зависи от това как се чувствате дълбоко в душата си.
Джоан Г. Робинсън

Свобода и празнота, колко добре! Не е нужно да говорите с никого, да се правите на учтив... не е нужно да се притеснявате за нищо...
Джоан Г. Робинсън

Да не мисли за нищо - напоследък това се превърна в любимото й занимание.
Джоан Г. Робинсън