Да обичаш е толкова кратко, а да забравяш е толкова дълго...
Пабло Неруда

Подобни

Забранено е да не търсиш щастието; да не живееш с положителна нагласа; да не мислиш, че можем да бъдем по-добри; да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият... Забранено е!
Пабло Неруда

Умира бавно този... който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си.
Умира бавно този... който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие.
Умира бавно този... който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати.
Умира бавно този... който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този... който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети.
Не умирай бавно... Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!
Пабло Неруда

Отказа ми във всичко ти, и въпреки това аз и такава своята любов приемам.
Пабло Неруда

Толкова е кратка любовта и толкова дълга е забравата!
Пабло Неруда

В една целувка ще познаеш всичко, което не съм казал.
Пабло Неруда

Не си като никоя друга, щом аз те обичам!
Пабло Неруда

Някой ден, някъде, отново ако се срещнем, запознай се пак с мен...
Пабло Неруда

Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато,
Заради... но ти вече знаеш - времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.
Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.
Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.
Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.
Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.
Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.
Пабло Неруда

В дни като този аз я обичах, а понякога и тя ме обичаше...
Пабло Неруда

Този, който е изгубил детето в себе си, ще тъжи за него през целият си живот.
Пабло Неруда