 0
|
 Споделяне
|
Добавено |
Безразсъдството и свободата - как се превърнаха в коктейл?
Колъм Маккан
Подобни
Веднъж е чувал, че човек знае откъде е, когато знае къде би искал да бъде погребан.
Колъм Маккан
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя завинаги беше наклонена настрани от идеята, че болката е неизбежна, случайността е жестока и цялата човешка изобретателност трябва да се насочи към приготвянето на хубава чаша чай.
Колъм Маккан
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Простите неща се връщат при нас. Те почиват за момент до гръдните ни кошове, след което внезапно посягат и извиват сърцата ни една стъпка назад.
Колъм Маккан
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Дълго време те бяха едно и също нещо за мен, справедливост и отмъщение.
Колъм Маккан
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Бях сурово, тихо дете и Бог вече ми беше скучен.
Колъм Маккан
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Толкова голяма част от времето й прекарва така: да мечтае какво да каже и никога да не ги изрича.
Колъм Маккан
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Веднъж се изпълнихме един друг с желание, а не със спомен.
Колъм Маккан
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Това, което Кориган искаше, беше напълно правдоподобен Бог, който можете да намерите в мръсотията на ежедневието. Утехата, която получи от тежката, студена истина – мръсотията, войната, бедността – беше, че животът може да е способен на малки хубости.
Колъм Маккан
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Има такива от нас, които все още не са разказали историите си или отказват да ги разкажат и така се превръщаме в тях: крием се в паметта, докато вече не можем да издържим на черупката или шока – може би трябва да го разкажа преди да бъде забравено или да стане като всичко друго, нещо друго.
Колъм Маккан
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
...не е вярно, че имаме само един живот за живеене. Ако живеем в литературата, можем да имаме толкова животи, колкото искаме.
Колъм Маккан
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |