Стори и се, че в душата и умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта.
Димитър Димов

Подобни

Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създава сам.
Димитър Димов

Тютюнът бе отровил еднакво и двамата! За какво им беше сега тази любов?
"Тютюн", Димитър Димов

- Защо ме гледаш така? - насмешливо попита той.
- Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си... - отговори тя.
- Ти не съзнаваш какво става с нас тази вечер!... Ти не виждаш, че се връщаш към мене, защото не можеш да вървиш по пътя си сам... Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене... И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя.
Димитър Димов

Достатъчно бе да я види спяща до себе си и това го успокояваше...
Димитър Димов

По гръбнака и преминаха парливи тръпки... Винаги нещо и подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.
Димитър Димов

Но колкото по-силно я завладяваха спомените, толкова по-голямо ставаше безредието в душата и.
Димитър Димов

Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.
Димитър Димов

Това бяха очи, които разбираха от всичко, но не се вълнуваха от нищо.
Димитър Димов

Да мамиш съпруга си беше обяснимо, но да изневерявaш на любовника си граничеше с безобразие.
Димитър Димов

Нравствената стойност на една постъпка се определя не от подбудите и, а от съзнанието за последиците и.
Димитър Димов