 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Роб Търман - Цитати
В тази категория има 41 цитата, подредени в 5 страници.
Тя беше по-скоро мраморна статуя под каскада от лунна светлина, ухаеща на цветя и бръшлян – славата на плачещ гробищен ангел.
Роб Търман
Сред нас има чудовища. Винаги е имало и винаги ще има. Знам това, откакто се помня, точно както винаги съм знаел, че съм такъв.
Роб Търман
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Мястото беше в Джърси... Нюарк. И въпреки че това правеше живота сам със себе си по-труден, то направи паркирането донякъде по-лесно/
Роб Търман
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато си спомних, че Стефан дойде за първи път за мен, не беше мъж с черна маска или луд човек, който ме блъскаше с трите мускетари, докато се опитваше да ме убеди, че съм му брат. Спомних си един океан, тъмен като вселена без звезди - черен от вина, отчаяние, ярост, насилие, омраза към себе си. Всичко, което можех да видя, беше ръката му, протегната от водата; останалата част от него беше погребана в течен ад, от който не можеше да избяга.
Роб Търман
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
- За кого ме вземате? - Дявола? - Моля те. Дяволът искаше да има половината от моя стил и една четвърт от моите схеми.
Роб Търман
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки има нещо в живота си, в своя свят, което може да го сломи.
Роб Търман
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Домът е там, където е сърцето или където погребваш онези, които искаш да изядеш по-късно.
Роб Търман
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Любимото място на Леандрос се оказа не вегетарианско, а веганско, което беше за хора, които предпочитаха бавното самоубийство.
Роб Търман
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Обади се на мобилния ми. - той извади карта и я подаде. - Ето го номера ми. - не си направих труда да го погледна. - Предполагам 666-6666. - А, вярно. Сякаш този брой не е бил грабнат преди десетилетия.
Роб Търман
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Вземи си дрехите. Аз не съм твоя прислужница. Откъде да знам това? Прислужница не може да те убие с чорап.
Роб Търман
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |