Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чаках.
Колко години без шум са сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени!
Още преди да започне съдбата ми, ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност.
Георги Константинов

Подобни

Има нещо, което е загадка съдбовна - как човекът превръща любовта си във злоба? Как настава в сърцето тази тъжна промяна - вместо песен на славей, тъмен крясък на врана? Как щастливата глътка до отровата стига? Как прегръдката нежна става тежка верига? Има нещо в простора, непонятно за мене... Обяснете ми, хора, от любов озлобени - как сърцето обича само няколко мига?... Злоба има за всички. Любовта не достига.
Георги Константинов

– А когато тя си отиде, той какво направи?
– Умря – каза Ли.
– Ходеше, но беше мъртъв.
Джон Стайнбек

Любовта има свои закони на развитието, свои възрасти – също както и в човешкия живот. Тя има своята разкошна пролет, своето жарко лято, и накрая есен, която за едни е топла, светла и плодородна, а за други – хладна, гнила и безплодна.
Висарион Белински

Влюбеният се смее наяве и плаче насън.
Венцеслав Константинов

Ако те обичах по-малко, може би бих могла да говоря за това повече.
Джейн Остин

Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него, или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, Любовта се скрива.
Петър Дънов

Липсата на любов те прави омразен на себе си.
Венцеслав Константинов

Човек няма власт над сърцето си. И не трябва никого да съдим за това, че е обикнал или че е разлюбил.
Жорж Санд

Изпращам ти една идея нежност,
и две прегръдки, скрили топлина.
Квартет щурци, свирукащи небрежно,
и много, адски много тишина...
По вятъра ги пращам. Не затваряй
прозореца си нощем и за миг.
Дори и уморено да догаря
от прежни грижи – лунния светлик...
Изпращам ти с въздушната си поща
парче надежда за прекрасен ден.
И сънища в самотните ти нощи,
в които да сънуваш само мен...
И още нещо трябва да добавя –
закрила и късмет в незнаен час:
Изпращам ти любов, за да те пази,
тъй както бих опазила те аз.
Мира Дойчинова

Щом двама души се обичат, никой не може да им направи зло.
Петър Дънов