Аз изпращах любовта си на някъде, а тя се завръщаше освирепяла; с червени очи и ме разкъсваше!
Радослав Гизгинджиев

Подобни

Много от нас са се влюбвали за няколко секунди – в жест; докато танцуват с някого; докато се молят с някого; докато го държат за ръка; докато се разминават с някого - напълно непознат, или докато се смеят с някого. Много любовни истории започват така. Някои от тях продължават вечно, а други просто спират. Но дали отминават? Или продължават в някакво друго пространство; в някакъв друг свят, където сме останали влюбени в онзи, който вече не е до нас?
Радослав Гизгинджиев

Голямата любов може да започне във всеки един момент.
Независимо къде си или в какво състояние си. Някаква абсурдна ситуация може да е началото на една любовна история и тази ситуация, със сълзи от смях, да я разказваш цял живот. Достатъчно е да бъдеш себе си непрекъснато, за да успеят да те съзрат такъв, какъвто си...
Всяка любовна история започва неочаквано и в повечето случаи абсурдно, но абсурдните ситуации често показват същинските ни черти. А те могат да бъдат очарователни.
Радослав Гизгинджиев

Може да познаваш някого през целия си живот и да не си видял истинския му поглед. Очите на хората се променят с времето. Маските стават стотици и много рядко можем да видим истинското лице на някого, истинските му очи. Случва се за секунди. Това са секундите преди да заплаче или преди да се усмихне... Не сте ли забелязали, че погледът е един същ?
Радослав Гизгинджиев

Тогава разбрах, че когато най-боли - хората мълчат. А когато вече болката си тръгне, тогава започват да плачат. Защото май един по един си тръгват спомените от теб за някого.
Радослав Гизгинджиев

Всички обичаме да се връщаме на любими места, за да преживеем наново някаква емоция, която още пазим. Разбираме, че всичко, което, ни се е случило тогава, се случва пак.
Радослав Гизгинджиев

Обичам те с цялата си проклета любов...
Обичам те... дори векове да се прераждам, заради всичко това...
Пак ще те позная. Пак ще те настигна...
Свирепо те гони моята любов...
Радослав Гизгинджиев

Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят...
Радослав Гизгинджиев

Истинските сълзи са горещи и винаги падат незабелязано. Те не болят, но всичко друго боли.
Радослав Гизгинджиев

Не знам, кой ще е последният непознат поглед, в който ще потъна - затова попивам очите, които виждам и ги разпознавам в себе си. Скачам в бездната на следващата минута. Без страх. Без предистория. Без съмнение. Без пощада към себе си... Просто се влюбвам.
"Страници от Рая. Дневниците", Радослав Гизгинджиев

И двамата все едно се бяха разпознали. Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот. Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде?
И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб...!
Радослав Гизгинджиев