Цитати за тишината

В тази категория има 33 цитата, подредени в 4 страници.

Тишината беше интензивен грохот.
"Бродягите на Дхарма", Джак Керуак

Всеки, който има очи, може да види как блести тъмнината. Който има сърце, може да чуе как стене тишината. Който има душа, ще потръпне от допира със самотата.
"Сърца от пепел", Силвия Кристъл

По кръгове на хвърлен камък...
Замръкват дните ми... без теб...
А всички пътища са белези
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми...
прогизнали от летен спомен...
И зъзнат изранените мечти...
и в тишината срещат мен.
Павлина Петрова

Хората много се страхуват от тишината. Страхуват се до смърт, защото не знаят какво означава тя. Аз обичам тишината. Тя е полезна.
Мики Рурк

Когато се чувстваш зле - слушай природата. Тишината успокоява по-добре, отколкото милиони ненужни думи.
Конфуций

Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.
Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми - изчезнала почти -
на тихо те целувам най-накрая.
Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки...
Обичам те, изказано на ум,
е истинско обичам те за всеки.
Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.
Добромир Банев

Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още... Много са ти времето и самочувствието, малко са ти раните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка - смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай си Боже да си ги подценил.
Мария Лалева

Музиката е отломък от тишината на Небето.
Венцеслав Константинов

Всяка буква
Много думи крие тишината -
иска да ги изрече във слово.
Тръгнала с любов от двама братя
всяка буква ражда се отново...
После се подрежда в свойто място,
радост и светлик да бъде само -
в думички България и щастие,
в най-красивата ни дума: Мамо...
Азбука от вяра и надежда
прави всяка стъпчица по-лека.
Щом науката се пише с нежност,
сбъдва се човешкото в човека...
Много думи греят във душата -
искат с обич да се облекат.
В светлите мечти на двама братя
всяка буква се превръща в път.
Мира Дойчинова

Тишина. Рано сутрин и късно вечер. Тишина между двама души, които се обичат. Излизане извън рутината. Да изненадаш сам себе си. Чаша ароматен чай, може и вино или пък коняк. И някой, който с тихи стъпки влиза у дома и прошепва "прибрах се". Когато поискам да съм по-добра. Към себе си, към другите, към нещата, които са ми важни. Когато усещам, че съм цялата любов. И очакване. Това е, което ме вдъхновява. Истинските хора и "малките" неща. Любовта - към себе си, към другите, към живота.
Мария Василева